Колко много пътища трябва да извървиш през живота си? Не приемайте това само буквално, не става дума само за пътя ви до магазина или работното място. Това са онези пътища, за които, както се казва в една поговорка, няма пътни знаци. Да, това са точно те - пътя към нечие сърце или доверие, пътя към щастието, пътя към успеха, пътя към знанието... Та те са толкова много. Някои извървяваме с такава бързина и лекота, че дори не разбираме, че пътя е свършил, но по други има толкова много препятствия, че колкото и силно да е желанието ни все не можем да стигнем... Някои пътища извървяваме сами, други с приятна или не толкова приятна компания. По едни вървим с усмивка и желание, по други просто се влачим, очаквайки да видим табелата накрая. Трънливи или не някои пътищя трябва да бъдат прекосени. А други, поради една или друга причина, трябва да бъдат затворени.
Както и да го погледнем човешкият живот е едно голямо пътешествие. От детството - към юношеството, а след това към зрялата възраст. И естествено и тук има край. Не толкова приятен, колкото да стигнем до Маями или поне до Несебър, но както всяко нещо и това пътуване има своя край, но няма да се спирам на тази част.
На един от рафтовете в малката ни библиотечка в хола има една наситено синя книга, с пожълтели страници, носеща заглавието "Пътуване към себе си". (преди доста време се опитах да я прочета, но някак силите не ми стигнаха) Та нима това не е едно от най-важните пътувания - това към нас самите. И това определено си е пътуване в точния смисъл на думата - със своите премеждия, трудности, чакане... Но нас толкова ни е страх да тръгнем на тоя дълъг път. Защо ли е така? Нима се плашим от това, което ще открием в края на пътя? Но нали каквото и да е, то е част от нас самите? А ако не опровергава очакванията ни? Ако е разочароващо? Ако не може да се справим с него? И въпросите нямат край...
Защо хората обичат да пътешестват? Опознават нови места, нови култури, запознават се с нещо непознато до този момент. Всяко ново нещо е интересно и привличащо. Новите неща свързваме с непознатото, неоткритото, криещо в себе си мистерия. От тук и нашето въображение се разпалва. Усещаме "жаждата" да се докоснем до това, за което само сме слушали. Но има и друго. Пътуването ни откъсва от нашия свят, от познатото, скучното. Отделяни, макар и за малко, от реалността или по-точно от нашата реалност. От скучния ни, сив делник.
Е, хайде стягаме багажа и утре в 7 ще сме на гарата, където влака ще ни чака... за да започнем своето пътешествие :)