tomorrow

Днес майка ми ми каза нещо, което ме накара да се замисля и нямаше как да не го споделя някъде, защото определено ми се въртеше в главата дълго време. Та цялия ми ден днес не беше от най-забавните и естествено си мрънках. Споделих с майка, че нямам търпение денят да свърши и тя ми отговори: "Ако знаех, че утрешния ще ми донесе нещо по-добро, може би тогава бих искала този да приключи бързо...". Не знаех какво да й отговоря. Замислих се, че е права - този ден ще приключи, но какво ли ще ми донесе утрешния.. Погледнато от песимистична гледна точна е възможно днешния ден, колкото и да ни е бил тежък, да ни е по-успешен от утрешния. Но я има и другата страна - ако утре ни се случи нещо невероятно и запомнящо се, измиващо несполуката от този ни пропилян или натоварващ ден. Все още няма сигурни методи за надзъртане в бъдещето, така че ще трябва да се задоволим с "момента на изненадата". Всеки ден трябва да се изживява пълноценно, независимо от това, с какви изживявания е изпълнен. И да останем с надеждата, че все пак утре ще е по-добре :)