заглавие

Исками се да легна и да спя, ама дъъъълго и като се събудя всичко да си е на мястото, да нямам тъпи натрапчиви мисли и да няма неща, които да ме дразнят. Искам да си остана сама, да легна на средата на стаята на кълбо и да не мръдна. Баси простотията, баси тъпия ми живот, баси тъпите хора. Ама не то никой не ми е виновен, сама си правя всичко. На моменти много ми се иска да си живея някъде сама с въображаемите си приятели. Те ще ме разбират и ще правят каквото искам. Сууупер ще е яко. Колко по-апатично трябва да ми стане, че съвсем да не ми пука за хората. Ама за никой. Трябва съвсем да се изключа, но тъпия шалтер го няма. Много лесно е да се вкараш във филма за хубави работи, но когато трябва да си втълпиш, че не ти пука за някого, че е тъп балък защо по дяволите НЕ СТАВА. И защо тъпите хора не ми отговориха на смс-ите. Да, да ясно всеки има право да си реагира както иска.. Дам ама на мене ми стана тъпо. Не и най-лошото е, че не е заради шибаните 13 стотинки. Мамка му... Искам да не съм си вкъщи сега и да не забивам и да не си изливам злобата. Всъщност не знам какво искам, не искам и да знам какво искам, защото не трябва да го искам. Мамка му, мамка му, мамка му. Колко ли пъти ще мога да изпсувам на един ред? Писна ми. Дали мога да скъсам със себе си? Да си кажа чао и айдее майната ти тъпо, забило, смотано Аз. Много ти здраве. Не знам кого да нареждам себе си или другите. Все ми е едно всъщност... просто ще си нареждам. Ще хейтвам якооо. Искам някой да ми се обади по телефона ии да ми говори. Знам ли.. Искам да се разходя. Искам някой човек, ама искрен човек да дойде и да ме прегърне и да ми каже "Майната им на другите имаш си мене". И какво ще направя аз още повече ще си обърна гърба към другите. Еми да и те ще кажат "ами майната ти и на тебе". Нормално. Ужасно много ми се мрънка :Х. Ей така да си пиша глупости. Баси тъпия, безсмислен ден. Чак ми се иска да почна даскало. Да там поне се виждам с хора, общувам с тях и те с мен (по задължени или не, ама общуват). И какво няма угодия. Сама ли искам да си кисна или да общувам с хора. Оф това е най-безсмисленото нещо,което съм писала. Ии си пуснах Слави "Нека само за последно да помоля откровено само миг да спрееш МОЕ ЩАСТИЕЕЕ" Ха няма дори кого да помоля да спре. Трябваше да си пусна филм и да гледам как хората живеят. Ами да може и да науча нещо. Ще си легна да спя и утре ще стана да уча. И какво като никой не се сеща за мене дори по празници. пфф "Вече няма път, а само следи" (мюзик) Абе днеска четох в космополитън някакви съвети - след раздяла имало много мъже навън (то, че има, има ии.. какво от това), жената трябвало да изисква дъра бъра... и какво да си остана с изискването. А сетих се още нещо, което искам да си говоря с някого цяла вечер, докато не изгрее слънцето. Ама наистина да имам какво да си говоря, не просто ей така за да има. Искам да гледам луната и звездите. Забелязала съм, че когато не искам нещо да се случи най-вероятно то ще стане, нооо когато искам нещо (нали не говорим да завалят бонбони или да се оженя за вампир) да речем някой да комуникира с мене илиии да има НЯКОЙ ест няма да стане. ЗАЩОТО ТАКАА. И ще си стоя самичка и ще си пиша блог ииии ще стоя във фейсбук иии ще слушам радио. Ама аз съм супер забавен човек защо ли никой не го забелязва хмм. Май скоро ще спра да пиша, чее.. много стана. Тъй де много простотия стана. Ама мисля, че и още мога да пиша. Слушам Stop and Stare :
Stop and stare
I think I'm moving but I go nowhere
...
You start to wonder why you're 'here' not there
Мхммм хиър не ми харесва в момента. Знам, знам нищо не е толкова черно, колкото го виждаме. Ясно. Утре това ще ми се струва супер тъпо, но трябваше да пиша някъде.. Айде ще лягам, утре всичко ще е (SUN) нали?