alone or lonely

Нощта е много приятна днес - хладна, ясна, луната блести и се чуват щурци. Аз пак си кисна сама. За 2-ра седмица ще съм на "сървайвър моод". За тая една седмица ми се случиха много малки, но важни за мене работи. За другите всичко това би звучало смешно. Успях да сготвя първото си по-сериозно ядене.. даже се получи вкусно. Лека изтерия ме беше хванала, когато не намерих лука.., но в крайна сметка го намерих и даже го сготвих (мухаха пада му се). Замислих се за всички малки, но съществени къщни дейности. Бях свикнала да ставам и чиниите да са измити, яденето да е готово, бойлера да е пуснат, всички вкъщи да е чисто. Не се бях замисляла, че зад всичко това стои труда на майка ми и ранното й ставане сутрин. Обърквам се.. не ми е неприятно да ги правя, но ми е странно.. дори трудно. Искам да имам свободата наречена самостоятелност. Но се оказа, че покрай нея имало доста други неща.
Хорхе Букай пише в една от своите книги, че има разлика между това да си сам и да се чувстваш самотен. Прав е. Май сега съм малко и от двете. Не е като да съм напълно сама. Тея дни ми се случиха доста неща, бях с доста хора, а и баща ми е тука почти всеки ден. Нещо, което открих докато миех чинии е, че забравям да се храня като съм сама. Да, за хората това може би е нормално.. но за мен.. Това е храна втф -.- А дори и не съм гладна, а и не ми пука.. Ако някой ми беше казал, че ще забравя да ям.. щях да се изсмея. Искрено. Не искам да мрънкам. Няма защо да мрънкам. Има си основателна причина. Днеска ме питаха 2 пъти как съм... Какво да кажа? "Добре съм бе.. Какво да ми има пхах" Не мога да тревожа допълнително хората и със себе си. А не ми е много добре. Дори не знам дали въобще се.. чувствам. Има ме, тука съм .. някъде тука. "Грижи се за себе си, пази се, заключвай се и те обичам много" Да, благодаря. Разговор в 1 изречение. :) Но не, не съм аз важната в момента. Не мога да я карам да мисли и за мен, като не й остава време да помисли дори за себе си.
"- Сам или самотен - си мърмореше часовникът, докато приковаваше в своя плен нищо неподозиращите хорица." (лично творчество.. благодаря, благодаря) Стоя си и чувам само щурците. Приятен фон са. Сега сме само аз и хлебарките, които шетат когато заспя. Говори ми се с някого или пък ми се мълчи. Искам да изляза навън или е по-добре да съм си тука вътре. Не се харесвам. Или по-скоро аз дори не СЪМ.. Не знам дори защо започнах да пиша.. Тъпо.. "Гледали хората тъпо и глухо сивите, влажни стени." Вапцаров е велик. Или пък Яворов "Отгоре еднакво далеч е небето, загадка бездънна пред слабия взор. Пустиня без ехо и зима всевечна, и нощ без начало - и нощ безконечна..." Това ми стана един от любимите цитати още с първия прочит х)А мога да спамя дългоооо.., но няма. Започнато с дълбок умисъл, завършено без какъвто и да е смисъл. ДИ ЕНД