Мрън мрън

Здравей мой мил, мил блог :) Много ми се мрънка тия дни, ама не искам да започвам с оплакванията и тем подобните. Ще започна като Цани : слабо преваляване на дъжд в североизточна България. Хмм или както бих го казала аз : прохладния летен дъжд за пореден ден разваляше настроението на плажуващите. Тея дни доста вали, ама е приятно. Обичам дъжда. Аз и слънцето и снега обичам, но това е друг въпрос. Всяко време носи своята атмосфера и някаква нотка на определено чувство. Как да е. Дъждъъъъът се лее изведрооо, а Недели пише блоооооогчетоооо. Уууу, че съм оригинална. Та, да започна със сериозните неща.
Мислех, за това колко любвеобилен човек съм. Как ми идва отвътре да прегърна целия свят. Как ми се иска да има някого, на когото мога да дам всичкото това положително нещо, което нося в себе си. Ей така, просто да му го подаря. Хората явно обаче не го искат.. Което малко ме кара да се чувствам непотребна и някво... ненужна, безсмислена. Искам нещо мое, нещо на което да давам, да давам.. Да не ми пука, да не се чувствам прецакане, че влагам или давам повече. Както казах, нещо мое. Но има и уловка - давайки аз винаги имам нужда от признание, от много повтаряне на това, колко невероятно нещо правя :D Не мога да спазнам правилото "направи добро и го хвърли зад себе си". Много пъти съм повтаряла и ще продължа да повтарям, че не разбирам от човешките взаимоотношения. Объркват ме. Ай фийл камфъзълт. Май трябва да си взема я котка, я куче.
Тея дни много мрънкам.. Чак ставам досадна и за себе си. -.- ЗАЩООООО... И хората много ме изнервят и ме дразнят и да.. Пацули хора. Вчера ходих да се записвам във ВИНСа... Усещането за НЕ НЕ НЕ така и не ме напусна. Мразя да чувствам, че правя нещо грешно още дори и без да съм опитала. Обичам непредсказуемите неща. Много малко ми трябва да отида до Вектор и да се пробвай я в софийския, я в Търново, я някъде на майната си. Но не, има много други фактори, които ме спират. Не искам така. -.- И най-мразя да завися от мнението и преценката на други хора. Хора, които се държат кофти с мене. -.- Много ми идва всичко напоследък. Поддавам. Пропукват ми се основите, а това хич не е хубаво. Времето си напоследък прекарвам сама. АЛОУУУУУУН. Нямам желание за нищо, правя някакви неща и то насила. Даже ям насила.
Случвало ли ви се е (на кого ли говоря :D вживявам се в някакъв филм пхах) нещо, което би трябвало много да ви зарадва, а да не се получи така. -.- Тъпо Недели. Не искам да си набивам, каквото и да е в главата. Не ми се правят планове. Не искам да мисля дори за утре. Стоя и чакам да мине всичко. На стендбай съм.. Само хабя излишен ток.. Всеки е имал от онези моменти, които знаем, още докато ни се случват, че свършат ли и.. просто край. Магията изчезва, часовникът удря 12 и мишките са си мишки, каретата си е просто тиква... За това не харесвам сутрините. Лоши спомени. Не знам как да реагирам. Мда моя номер да се правим, че нищо не е станало. "Лош избор, много кофти избор".. Е, явно ми върви на кофти избори. :) Добре, ще намигаме и ще подаваме ръка пха.
Липсват ми някакви неща. Липсват ми някакви хора. Липсват ми дадени разговори по скайп. Но, човек трябва да свиква. Трудно ми е да не гледам в миналото, като не гледам към бъдещето. Липсват ми неща, които да карат сърцето ми да препуска или да спира да бие за миг :) Мамка му. Използвам много апосиопези. Много неизказана и драматична мисъл имам.. хаха. Дали нещо не е добро за нас, щом другите го виждат като такова? Ами ако ние не го усещаме така? Трябва ли задължително щом се порежа да ме боли. Както има мазохисти. Болката за един е удоволствие за друг. хмм това звучи странно.
Искам да съм по-уверена в себе си. Да си повярвам. Поне веднъж. Да си кажа "баси ква съм готина, яка.." дъра бъра. Да не ми пука кой какво си мисли и защо. Тъпо е да зависиш от дадено одобрение и да се сдухваш щом не го получиш... Жалко е.
Искам да се махна, да променя нещо. Искам нови усещания, искам тръпката обратно! И живеца.. о, него определено. Мрън мрън.. Та хайде стига толкова от мен :)