събота, 21 август 2010 г.

Spirit

Е, отидох, че даже и се завърнах. Много ми се прииска да напиша за цялото изживяване, ей така да мога да си го препрочитам след време.
Телефона ми извъня в 7 и 30 и от това се започна цялата "одисея" :D Бях си приготвила всичко от вечерта (навик, който съм придобила от баща ми) и ми беше сравнително лесно да се приготвя и да изляза от вкъщи. Пристигнах на време на гарата. Намирането на влака ни беше малко трудно, но се справихме ииии тудуф-тудуф отпътувахме за Бургас. Много обичам пътуването с влак. Беше доста забавно - снимахме се, минахме през доста красиви места. Трябваше да сменяме влака при Карнобат -.- За което трябваше и да доплатим 1 и 10 за запазени места. Трудно е да се ориентираш на гарата им, тъй като пероните не са обозначени, но добре, че има хора, които поне се опитаха да ни опътят :D Във втория влак след преминаването покрай спящ метъл, доста малки деца, хора с големи чанти и прочие успяхме да си намерим място. И там един от моите спътници бе "връхлетен" от вдъхновение
Доста сполучливо бих казала :)
На гарата в Бургас ни посрешна едно изключително приятно момиче, с което много се радвам, че се запознах ^^ Беше задължително като посетители на града да се снимаме до първата забележителност, което се оказа куфар с миди :D След това продължихме опознаването на града, който се оказа доста подобен на нашия. Като се започне с гарата, мине се през главната улица, морската градини, стълбите към централния плаж. Общо взето обстановката ми беше доста позната :D Бургас ме грабна като град. При възможност бих го посетила пак.(по възможност догодина пак по същата причина). Настанихме се в скромната ни квартирка, където ни послешна леля Мария, която ни почерпи с изключително вкусна торта

Бяхме в морски град нелогично щеше да е да не посетим някое крайбрежно заведение. (разбира се някое от по-евтиничките) Намерихме си едни релси, по които вече не минават влакове и в главата ми се появиха доста яки идеи за снимки, но за жалост не можах да ги осъществя подобаващо -.- По мое желание (и мрънкане най-вече) посетихме пясъчните фигури. Нещо изумително, което определено си струва да се види. Детайлите, изработката.. и всичко това от пясък. Истинска красота. Темата беше цирк и доста интересни виждания бяха представени.

След дъъъългата разходка в най-големия пек отидохме на гости при нашата домакиня, където беше хладно, имаше музика и количка :))) Абе, благодат. Аз получих частен урок по салса и .. още нещо, ама не помня какво. Доста бях озадачена защо схващам толкова добре, но после установих, че музика, която да ми обърква движенията, липсваше. :D :D
И стигнахме до частта, в която тръгнахме към феста. Ядох най-вкусната пица на средата на центъра на Бургас. ммм След това еуфорията ме завладя и се започна със скачането и "ООО КОЛКО СЕ РАДВАМ, ЧЕ ДОЙДОХМЕ". Имах вълшебна гривничка ( и то за без пари) какво друго ми трябваше. И от тук нататък всичко се разви супер бързо. Дадох 4 лева за вода -.- Успях да се сдобия с 3 копчета (които още не знам къде да зашия) в замяна на мидичка, която носих 2 години в раницата си.
Концертът беше невероятен. Сцената - огромна. Преживяването - неописуемо. Виках, скачах, пях. Серж Танкиан на живо... Беше толкова нереално и все пак бях там. Чух любимата си песен, всъщност всички песни, които харесвам. Светлините, лекия ветрец, който подухва от морето, сцената и Серж. Беше ме страх дори да си го представя преди време, а вече бях там. Всичко мина толкова бързо. Минахме през всички сцени, съпътстваше ни сладникавата миризма на трева, но това беше в рамките на нормалното на такова събитие. Успях да си изкуфея на всяка сцена, на всеки изпълнител. Успяхме дори да постоим на плажа и да се наслаждаваме на морето, на музиката и светлините.
Горилаз саунд систъм (не Горилаз) имаха невероятно светлинно шоу, а напушените хора бяха яко във "филма". Чух доста стари хип хоп хитове (моето "черно" минало си каза думата). За финал останахме за Грандмастър Флаш (супер неизвестен за мен). Оказа се доста добър финал. Миксовете му вкючваха песни на Нирвана, Куин, чухме и генгстър перадайс, също така кен тъч дис (заместено от нас с "ташаци"). Размазах се. Болеше ме ... всичко ме болеше. Гърлото, колената, подмишниците, кръста.. Нечие послание "Обичам те" нарисувано нескопосано със спрей беше последното, което видяхме преди да си тръгнем от плажа. Вечерята ни беше доста вкусна - кифла с шоколад. Сънят кратък, но толкова приятен. Посрешнахме утрото на автогарата с 3 в 1 и шоколадов бонбон. Казахме си чао, чао с Бургас и тръгнахме с надежда догодина да се върнем отново :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар