2

Когато човек е сам, а не трябва да бъде, когато няма думи или поне няма подходящи такива, когато ти се иска да си другаде, но си у дома , когато ти се говори, а устата ти е "залепена" с мълчание, когато времето минава, а ти се иска да го спреш, когато миналото е по-добро от сегашното, когато някои подробности остават незапомнени, когато някои неща не стават както ги мислиш, когато ти остава само да продължиш, когато, когато, когато... А страшното е, че го няма продължението "тогава". А "когато" не е важно, то е просто реалност. Ако вдигах тост бих казала " За онези дни, които са по-специални от другите. За усещанията и спомените, които ни оставят. За надеждата, че ще се повторят. За днескашния ден!" Но не вдигам тост. Няма и повод. А можех да мина с текст от песен, толкова по-лесно. Хмм като казах песен...