One

Какво правят хората в 4 сутринта? Някои спят, други купонясват, някои се въртят в леглото мъчени от безсъние. А аз ли? Моята гузна съвест ме буди и ме отвежда тук. А в 4 е толкова приятно. Градът е някак заспал. Поне за малко. Повечето хора са се прибрали от "вечеринките", а за работа е още рано. Но покоя не продължава дълго. В 5 с първите признаци, че слънцето е на път да се покаже, се събужда и градът. И всичко се повтаря. Но това е друга тема.
Толкова много има за изясняване, за уточняване, за казване, а "черновите" станаха прекалено много. Притъпени усещание, преглътнати желания, последни сили, прикрит страх. Трупаш, складираш и чакаш подходящия момент. Може да ти мине? Може да забравиш? Може проблемите магически да изчезнат? Знаеш отговорите и все пак ти е по-лесно да чакаш. И утре може би ще е по-различно. А някак по-вероятно е да е абсолютно същото. И търсиш надеждата, търсиш подкрепа. И се чудиш на кого можеш да се обадиш в 4 сутринта? Но няма да се обадиш, защото имаш прекалено много за казване, а пак няма да кажеш нищо. Ще успокоиш съвестта си за малко. Ще й хвърлиш пепел в очите, защото "така е по-добре", но тя май се опитва да ти каже друго. Говоренето не ми върви, но пък и Word файловете станаха прекалено много..

Is it getting better
Or do you feel the same
...


When it's one need
In the night


Did I disappoint you
Or leave a bad taste in your mouth
You act like you never had love
And you want me to go without
Well it's...

Too late
Tonight
To drag the past out into the light
...


Did I ask too much
More than a lot
You gave me nothing
Now it's all I got

Well we
Hurt each other
Then we do it again

You ask me to enter
But then you make me crawl
And I can't be holding on
To what you got
When all you got is hurt


One...life

One

Просто, защото обичам тази песен, а текстът й казва всичко по-добре отколкото бих го казала аз някога...