Тръгвам

- Трябва да вървя...
- Но за къде бързаш? Обеща ми да останеш по-дълго..
- Обещавал съм много, а толкова малко съм изпълнявал.
- Но.. защо? Защо тогава изричаш думи , за които ти е ясно, че няма да превърнеш в действия...
- А ти защо въобще си правиш труда да ме питаш.. Недей. Такъв съм.
- Но това не оправдава действията ти.. Моля те, остани.
- Пак ще дойда...
- И аз трябва да повярвам на това..?
- Не, не трябва. Добре е за теб да повярваш, а пък и искаш да е истина.. Какво ти пречи да повярваш тогава?
- Но ще се разочаровам.. отново.
- И все пак ще продължиш да се надяваш.. а с тази надежда ще дойде и вярата ти.
- И колко дълго би могло да продължи това? Все някога и вярата, и надеждата ще ме изоставят..
- Ще продължи толкова, колкото искаш и от колкото имаш нужда. После просто ще приемеш, че няма да дойда.
- Но няма ли да се върнеш някога...
- Не зная.. Може би .. Някой ден. Но тогава ти едва ли ще ме чакаш.
- НЕ, ще чакам!
- Сега ти ме залъгваш... Времето ще минава покрай теб и ще те променя. Ще ти донася новости. Те ще ме изместят или заместят, в зависимост от това колко време е минало.
- И все пак аз тайно ще искам някога времето да ми доведе теб.
- А може би и аз тайно ще искам да бъда с теб.
- Тогава, защо просто не останеш..
- Защото остана ли сега, ще остана завинаги..
- И какво те спира? И аз ще съм тук – в това завинаги.
- И за теб, и за мен е нужно аз да си отида сега..
- Значи все пак ме оставяш..
- Не. Просто тръгвам. Тръгвам с вятъра и ако той е благосклонен някой ден пак ще бъда тук.
- Напразни обещания..?
- Евентуално стечение на обстоятелствата. Просто, ясно и логично. Като това - сега, в момента.
- Ще ми липсваш...
- Вслушвай се в шепота на дъжда, в падащите есенни листа, в скърцането на вратите. Това ще бъда аз.
- Всеки звук, всеки крясък, всяка дума, всяка картина ще бъдеш ти.
- Тръгвам..
- Е, сбогом, чао или довиждане?
- Това ти ще решиш.. За мен са всички и нито едно от тях.. Така, че... просто тръгвам.
- Тръгвай.