in a hurry

Бързам... Вървя, тичам, бягам, изпреварвам. Кого ли? Себе си. Търся се, не се намирам, но пак не спирам. Спра ли, ще спра за дълго. А не искам и не трябва. Минута е малко или минута е много? Зависи. Казват от коя страна на тоалетната си. Зависи. От кои си - чакащи, действащи, стоящи, отпуснати, напрегнати, забързани. Задъхвам се. Почивка - да от това имаш нужда. Но кой ти я дава? А и ти самия не искаш да си я дадеш. Бързай, тичай, не спирай. За къде? Е, това и ти не знаеш, но знаеш, че си набрал скорост, че има път и ти си на него. Мислите ти са някъде зад теб, не могат да те настигнат. Може би.. Може би само това те кара да продължаваш. Излизаш извън кожата си. Виждаш се как правиш всичко. Ти си, ама не си съвсем ти. Някои неща правиш толкова, "защото-така-трябва". А трябва ли? Искаш ли? Искаш разбира се, но искаш и почивка. Имаш нужда от нея. Нямам време. Тоолкова исках да нямам време, а сега искам да го имам. Всъщност кой може да има времето? Спри и се огледай - есен е. И то много красива. Малко самотна, много жълта и студена. Не ти ли напомня за предната есен? Усещах ли тихите ветровити стъпки на зимата? Шалът, шапката и парещото от студ лице. Усещаш ли тънките, ледени пръсти на самотата, протегнати към теб? Не се оставяй да те обгърне. Бягай! Но май вече те е сграбчила.. Няма време за излишни спомени и мисли.. Бързаш!




You know your voice can soothe my pain...