Кутийчица

Имало едно време едно ковчеже, даже май било кутийка, мъничка кутийчица. Всеки идвал до нея, разглеждал я и понеже тя изглеждала много здрава те решавали да оставят в нея част от важните неща, които носели - своите тайни. Идвали различни хора, от различни краища и й поверявали своите ценности. Кутийката все повече се пълнела и пълнела, а както знаетя тя била много мъничка, но побирала много тайни. Понякога и самата тя полагала нещо свое. Дошъл моментът, в който повече нямало място! Всяко ъгълче и спотаено кътче били препълнени. В мига, в който кутийчицата се опитала да постави нещо, разбрала че била пълна. "Но как така?" - зачудила се тя, "Нима може да няма място в мен, а аз да усещам празнина там, където лежат всички тези ценности?". Много натъжена тя започнала да се упреква, да ненавижда лакираните си стени, медното си катинарче и покритата с плюш вътрешност. Минало се дълго време. Щот нямало място в нея, тя станала непотребна. Забравена на тавана, кутийчицата, покрита с прах, тъжала сама. И точно, когато била загубила всякакви надежди, че някой ще се сети за нея лъч светлина я облял. Някой я взел, избърсал прахта, полирал я и извадил всичко, което тя дълго пазела. Изведнъж тя се почуствала като най-пълната и най-специалната кутийчица на света, без да знае защо.Но тогава видяла - някой бил сложил малко, червено, стъклено топче. Но не какво да е, а топче специално за нея... И кутийчицата разбрала защо е усещала празнината преди. Всеки оставял в нея неща не заради самата нея, а просто защото нямало къде другаде да се оставят. И пазейки своето топче, тя никога повече не почуствала празнината отново...
А може би няма хепи енд, може би кутийката още си стои покрита с прах, пълна с излишности, които дори собствениците им не искали да държат в себе си.. А може би няма малко стъклено топче, а може би и кутийката е обикновено ковчеже. Глупава кутия...