Поглед

...Той й носеше мушкато. Тя имаше към десетина, но обичаше цветята, а обичаше и него. Той се будеше всяка сутрин от 25 години до нея.. и се будеше с усмивка...
...Автобус, целувка, раздяла. По устните си още носеше вкуса й. Щеше да й се обади след час и 42 минути. Не искаше да досажда, но усещаше липсата й...
...Уморено палеше поредната последна цигара. От утре ги спираше. Не, още от днес. Беше обещала, а и вече не подхождаше на възрастта й...
...Рязко натисна съединителя на своето ново Ауди С7 и превключи на четвърта. Още му се радваше. Беше й подарък от гаджето. Синините по ръцете я боляха, но нали поне я подсигуряваше...
...Адреналин и еуфория. Беше викал час и половина за любимия отбор. Винаги е обичал футбола, но никога не е бил достатъчно атлетичен за да го играе...
...Трета поредна вечер вземаше допълнителна нощна смяна. Отпуснат в автобуса отново мислеше как да скалъпи бюджета. Токът за март още не беше платен...
...По пижама и треперещ, търсещ пътя към дома. Дали го бяха изгонили или сам беше тръгнал и той не помнеше. Спомни си само научения на изуст адрес и се качи в автобуса...

И падащата мъгла ще ги обгърне. Толкова различни, толкова далечни. Ще преплитам измеслените им делници и съдби, ще искам да греша за тях, ще искам да съм права. Реалността ще оставя зад себе си, защото там хората в автобуса, на спирката, по улиците са просто част от масовката. Липстват неосъществените мечти, желанията, стремежите, потиснатите страхове, успехите. И ще погледна хората, и макар да ги виждам единствено в мислите си, ще ги видя пълноценни. Истински.