Искам да отворя очи.. да прогледна.. да видя себе си. Да видя хората, каквито са - без маски и излишни драми. Да погледна ситуациите отстрани като случаен минувач. Не мога, а май и нямам желание да виждам ясно. Когато всичко е размазано и неясно, като в маслено платно, аз мога да начертая контурите, да ги поставя там, където искам да ги видя. Рисувам гротескни образи и ги представям за истина. А къде ли е тя? Някъде посредата между размазаните щрихи и изкривените рамки. Просто трябва да отворя очи, не само да погледна, но и да видя.
I'm not asleep but I'm not awake..
Няма коментари:
Публикуване на коментар