Сега

Моето Сега. Искам да е добре, да е щастливо. Гледам го като детенце - радвам му се, обичам го, въпреки че страшно много ме изнервя и отчайва. Но си е моето, моето Сега и нямам друго. А то иска много неща от мен, неща, които не мога да му дам. Мъча се и му обещавам, поставям срокове, които не изпълнявам. То чака и се взира в мен с молещите очи на някой, който има само желания. Искам да му дам всички цветни, усмихнати, весели, незабравими моменти, но не мога. Все бързам на някъде и нямам време за него. То скоро ще порастне в едно зряло Минало и ще ме напусне - недоволно и мрънкащо, че нищо не съм му дала. Ще се опитам да не му досаждам и да не го търся често, защото вече е пораснало и си е тръгнало от мен. Тайно ще поглеждам дали е добре и дали още не е изчезнало на някъде. Ще имам нови грижи - Бъдещето. То ще расте и ще идва с първите си стъпки към мен. С доверчивата си усмивка и пълните с надежда очи. Наблюдавам го как пристъпва към мен и.. се плаша, но искам да дойде по-близо и по-бързо. И да се превърне в моето малко Сега. Всичко ще се повтори, потрети... До онова последно Сега, което тръгвайки си ще ме вземе със себе си и ще отидем там, където Времето спи.