Използвам хората като носни кърпички. Употребявам, сгъвам ги няколко пъти и си ги прибирам в джоба - за всеки случай. В тях попивам капки невинност, грях, самота, надежда или просто пиянското си отчаяние. И забравям. Няма и какво да помня.
Свиква се. С тръпчивия вкус на алкохола, с дима от цигарите, с хората еднодневки. Свиква се с липсата на смисъл и дълбочина. Свиква се с отвращението и погнусата при всеки поглед в огледалото.
И търся нишката, която ми се изплъзна.
Ще я намеря.
Трябва да я намеря.
It's been a while
Since I could hold my head up high
and it's been a while
Since I first saw you
It's been a while
since i could stand on my own two feet again
and it's been a while
since i could call you
Няма коментари:
Публикуване на коментар