Боклук

Преглъщане на бодливи, кървави буци от истини. Продиращи гърлото, после хранопровода и накрая стомаха. И после си излизат по естествения начин - лъжливо украсени и пропити с аромата на мъртвите надежди. А този мирис не се заличава толкова лесно. Оставя диря след себе си. Понякога някой успява да я долови, но кой тръгва след вонята? Кой иска да се рови в чуждия боклук? Всеки обича своя собствен. Въргаля се в него. Поглъща го отново. Изхвърля още по-голям боклук. Понякога имаме само него. И го прокарваме през себе си отново и отново, и отново.
Оставих малко от своя боклук. Да си тъна в него след време. В цинизъм и вулгарност. В черно-бяла картина. В размазан негатив. Без поезия. Без драма. Без.