Тъмно е

Бягаш в тъмна, непрогледна нощ. Не знаеш къде си, не знаеш как си стигнал до тук. Какво има пред теб? Какво има зад теб? Спираш се и усещаш как страхът сковава краката ти. Чуваш гласове. Някои са ти до болка познати, други чуваш за пръв път. Шепот в ухото ти или далечно ехо идващо сякаш от миналото. Усещащ, че наближава нещо и всичко рязко утихва. Просмукваща се мъртвешка тишина. И крясък, който никога няма да забравиш: ПРОДЪЛЖАВАЙ НАПРЕД. А къде е напред? Коя е правилната посока? Какъв е този път? И краката ти механично започват да препускат в нищото. Празнота.
А можеше просто да отвориш очи, защото не беше нощ.
И можеше да видиш, ако не те беше страх.
Можеше да е различно.

Но за сега.. стисни очи и бягай.