На шега ми казаха, че 2011 година за мен е била годината на загубата. Всъщност губейки маловажни вещи и притежания губех хора, моменти и събития. За мен годината започна тежко с нещо, което още не мога да осъзная и приема. Със загубата на един от най-ценните ми хора. Със загубата на част от мен. С много болка. И не мога да опиша с думи, онова което ме оставя безмълвна и притиска буцата в гърлото ми. Няма да принизя с мижавите си и негодни думи истинското възхищение и любов. Ще ги оставя в мен заедно с тъжата и непреодолимата загуба. Загуба. Под черните буци пръст, в дълбоката тъмна яма остана детството ми, хилядите игри, детският ми смях, най-искрената привързаност, най-силната любов. Остана моят герой. Остана част от мен. Човек се учи да става по-силен или просто се научава да се преструва на такъв по-добре.
Загубих представа, за това какви са станали хората около мен. Загубих образите от миналото, онези със светлите усмивки и шумния смях. Вече нямаше какво да ги свързва с реалността. Връзката я нямаше. Срещу себе си виждах хора, отдадени само и единствено на себе си. Хора без уши, очи и усти. Или по-скоро хора без желание да слушат, без нуждата да виждат и без смисъла да говорят.
Загубих си времето и загубих представата си за него. Прекарване на дълги дни без спомен за тях, без останала следа.
Загубих и желанието си да се бунтувам. Примирих се с решенията си, колкото и грешни да бяха те, колкото и никакво усилие да бях вложила в тях. Там съм. По-скоро тук съм и май скоро няма мърдане. Като с плаващите пясъци - колкото повече се съпротивляваш, толкова повече затъваш.
Загубих някого, когото май губех от много време. Или трябваше да загуби преди много време. Усещането за окончателност ме кара да мисля, че това е точката. Няма да кажа, че мисля, че е за добро. Не смятам, че е така. Само знам, какво усещам. Изплъзването, промяната и заместването.
Загубих способността да усещам хората и събитията. Нося се на някъде и чакам нещо-си-да-се-случи. И да мине. Да мине както мина и годината, както мина и предната.
Загубих много от себе си, много от нещата, които изпитвах, много от хората, които прегръщах силно до себе си, много от щастието, много от емоциите.
Загубих си и портмонето и телефона. Върнаха ми ги. Тайно се надявам някой да ми се обади и да ми върне важните неща. Пари и говорене по телефона пак щях да си намеря.
Мили хубави неща от 2011, не ми се сърдете, не съм ви забравила. Помня много рожденни дни, палатките на плажа, много къпане в морето. Дъхът на лятото, който тази година ме заля и не исках да го сменят със студа на есента. Няма да забравя, че постигнах нещо за себе си. Че се усъвършенствах. Мога да карам кола (мога.. легално). Помня пътищата, които пропътувах. А те хич не бяха малко. Ходих на нови/стари места. За да бъда с нови/стари хора. Исках да пътувам и ... пътувах :) Преодолях страха си да завържа разговор първа... дори и по фейсбук. Пътувах сама. Ходих на курс по актьорско майсторство, бях в телевизионно студио, ходих на кръжоци по фотография и рисуване. Ходих на мнооого дискотеки и пих мноооого всякакви неща. За първи път пих в морската и... успях да се напия. Успях да науча много нови неща и да прочета (сравнително) много книги. Разбрах колко МНОООООООГО мога да бъда щастлива. :) Видях, че въпреки всичко още има хора, с които да вървим по един път, в една посока и въпреки обстоятелствата да ни е добре. Получих невероятни подарици. И да.. станах на 20. О БОЖЕ... на 20. Това не знам в коя част на публикацията трябваше да бъде :D Направих първата си пиянска грешка.. Тежки вечери и тежки сутрини. Имах изключително приятни моменти с хора, от които не очаквах дори приятен разговор.. Не изпълних всичко от списъка си, НО трябва да остане нещо и за предстоящата година :)
След този изключително дълъг пост (който ни най-малко още не е приключил)ми остава само да си пожелая нещо.. Защото хората вече ми пожелават скучни и прагматични неща. А аз искам да си пожелая една магическа година, да успея да се ъбгрейдна още, да успея да прекарвам повече време с хората, с които искам да съм и които обичам, да си спомня какво е да обичаш и как се прегръщаха хора, ама не онова фалшивото, а онова с желанието, да съм щастлива.. истински, всички около мен да са много здрави и аз покрай тях също, да намеря онзи човек, който търся и който също търси мен.. най-добре да се намерим взаимно. И на последно място ще си пожелая вяра и надежда, че имам нужда.
Чао, чао 2011 :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар