Да видиш своите надежди в нечии други и да откриеш, колко напразни са били. Да видиш нечие смачкано достнойнство, толкова приличащо на твоето. Да разбереш как думите "липсваш ми" са били толкова излишни, както бяха и твоите. Да виждаш как всяка мила дума е опора, тъй познато. Да чуеш и двете страни и да се зачудиш, какви ли истории са се говорили за теб. И не искаш да се замисляш, но просто знаеш. Знаеш и края, но ще го премълчиш, никому не е нужен сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар