shity heart

Не знам какво става в сърцето ми. Не знам какво става в мислите ми. Не. Знам. Какво. Става. Не знам как да се държа. Не знам. Накъде сега?
Лятото си отива и ми е мъчно. Не за него, а за липсите. За гадните липси и за незнанието ми какво да правя с всичко, което остава в мен. И с мен, която остава. Писнало ми е. Някой се е изачкал в сърцето ми и трябва да почистя. Или да го оставя така. Сигурно ще го оставя така.

Нека всички си тръгнат, нека заминат и си живеят живота, нека са щастливи, нека са добре и нека нищо не им липсва. Но нека не оставят следа от себе си в мен. Защото сега не мога да съм повърхностна. Сега боли. Сега е тягостно. Сега е драма. Сега е тъга. Сега е край. Сега е сбогом.

И наивно, със сълзи на очите, на автогари, жп гари, спирки ще бягам след автобуси, влакове, маршрутки и ще викам с пълно гърло, ще моля. Не си отивайте, останете, не ме оставяйте. И може би някой там ще каже, ще обещае да се върне, ще каже, че всичко ще е като преди, че всичко е за малко.


Реалността е друга. Само ти се въртиш около своята вселена. Около своята болка. За хората тя е смешна и необоснована. Ще прикриеш с изискан френски парфюм ачканото в сърцето си. Ще му нарисуваш сърчица и звездички. И ще се усмихнеш. Ще се направиш, че нищо не достига до теб и света ти. Защото и ти не знаеш, кога всъщност нещо стигна до там? Не знаеш какво е и как ще излезе, ако покажеш най-голото и уязвимото си. НЕ ЗНАМ.

И ти лято - тръгни си. Знам, че ще дойдеш и догодина, но няма да си същото. Ще си друго, различно. Може би хубаво, може би не. Но аз ще те чакам и ще ми липсваш. Ще се правя, че не си ми необходимо и мога да си продължа бързо и безпроблемно. Ще те игнорирам и ще се сещам за теб рядко, за да не ме разсейваш от сегашния момент. Ще се отнасям зле с теб, защото не знам какво друго да правя. Защото просто нищо не знам.

Стига с глупави метафори.
Всъщност исках да кажа нещо просто, единственото което разбирам:
липсвате
ми.
чао