Стоя си аз на компа в тоя мрачен, сив и студен ден и вместо да уча по право реших да седна и да напиша нещо... Нямам нещо точно определено за споделяне, но ми се пише. Иии ужасно много ми се слуша музика, ама не мога да слушам, защото вкъщи днеска има хора. :( И като не мога да слушам мога поне да ги коментирам. Както винаги има песни, на които си "цикля" и се възхищавам на текстовете им. Как е възможно някой толкова ясно и точно да ти описва емоциите. Е да, нормално е други хора ги изпитват тия работи. Не откривам топлата вода... А колко красиво се получава, когато емоцията е обрисувана по този начин с думи и в синхрон с нея е и музиката. Има песни, които просто ти лягат на сърцето. Иии сега отварям уинампа и започвам своето пътешествие в дебрите на папката "Джижи - биджи" (тъй де това ми е папката с всякаква музика)

Като се замисля харесам ли си дадена песен я слушам дълго (3-4 дена) и след това забравям за нея докато не дойде отново нейния час. В момента в главата ми са няколко песни - като се започне от кисс и лед цепелин, мине се през ВАСТ (за тях съм много благодарна на Тедито, че ми ги прати) и се стигне на маруун 5. Да определено забавна комбинация. Ще започна с vast - winter in my heart.
I need a summer but it's winter in my heart
It's all the same
The fucked up game you play with me
Определено имам нужда от лятото... И поглеждам през прозореца и капките дъжд се стичат по него, а следа от слънцето - няма. Понякога чувстата ни са в синхрон с времето. Когато ти е студено, там вътре, в душата и излезеш на вън и вятърът духне, разнасящ тръпки по цялото ти тяло сякаш се сливаш с обгръщащата те обстановка. Сякаш времето е съпричастно с емоциите и чувствата ти. И от там се подсещам за maroon 5 - harder to breathe. Напоследък се събуждам и усещам студа, които се е настанил в стаята ми, и ми изкача една част от песента When it gets cold outside and you got nobody to love. И не знам дали се разтрепервам от студ или от неприятното усещане за you got nobody to love... Някак след като ти покажат, какво е да има такъв някой и изведнъж най-грубо ти го "изтръгнат" от ръцете... Определено липсата става значително по-болезнена. Може би лов е пресилено, но да се привържеш към някого, да се "лепнеш" за него. Същото е като с залепването на тиксо за кожата ти, дръпнеш ли рязко ще те заболи.
Нека продължа с другата песен на ВАСТ pretty when you cry.
If you knew how much I love you, you would run away
But when I treat you bad it always makes you want to stay
Почти бях сигурна, че тези редове са верно, докато не ме осени идеята, че е напълно възможно и да не са. Ами ако частта how much I love you липсва, ако е просто I treat you bad. Колкото и да се опитвам да не разсъждавам, някакви мисли нахлуват в съзнанието ми. И въпреки желанието ми да не ги допускам, някои се прокрадват и.. :/Дисбалансират ми и без друго нестабилното съзнание.
И стигаме до нещо неангажиращо led zeppelin - stairway to heaven. Тук определено ме грабна мелодията - спокойна е и ме кара да се отпускам. Да живее зи рок, че ми разкрива такава музика.
И продължавам упорито да отбягвам джудас, въпреки голямо ми желание да си пусна точно една определена песен.. но не няма.. е добре де, поне за сега няма. Таа общо взето нямах нищо за казване, имах за показване :) Айде поздрав от мен Snow patrol - you could be happy (music)