Das Herz

Иии ето най- после и аз си направих блог. :D Вчера бях решила за какво да пиша, но винаги ми е трудно да започна...Затова може би няма да имам обособено начало, но все от някъде трябва да се почне :)
Мислех си за онази преграда, която поставяме около сърцето си поради една или друга причина. Обграждаме го за да се предпазим или да предпазим другите от себе си. Но нима успяваме да го направим? Ако вместо здравите плексигласови ограждения го обграждаме с найлон, който от далеч би ни изглеждал здрав, но всъщност при един по-обстоен преглед да открием колко всъщност е тънък и лесно разрушим. При един по-силен удър той ще се прокъса и всичко онова, което сме държали скрито или всичко, от което сме се пазили ще ни удари със страшна сила. Този момент е неизбежен... До кога бихме могли да се крием, да се предпазваме. Дори и да си мислим, че сме се подсигурили, че нашето най-ценно съкровище вече е на сигурно място, нима това е така? Колко време бихме контролирали всеки удър на сърцето си, който би могъл да наруши възцерения ред? Нима като се пазим от всичко, което би могло да го нарани не се лишаваме и от толкова много. За съществуването на болката никой не би спорил, но освен нея има и толкова красиви и истински моменти, които изпускаме вгледани за ъгъла, очаквайки "опасността". Може би сега разбирам израза "отпусни си сърцето". Звучи лесно, но като повечето работи само ЗВУЧИ лесно... Кога ще покажем на света своето сърце - пълно с емоции, независимо това ще бъдат болка, мъка и съжаление или щастие, радост и оптимизъм. Кога ще свалим покривалото му и ще го оставим да "диша", дали чистия и освежаващ планински въздух или тежкия градски смог това единствено обстоятелствата ще покажат...