Шоколад

Ех, от кога не съм писала. Честно казано не си позволявах нито да мисля за нещо, камо ли да пиша... Както я има опцията в скайп да задържаш разговора, само че аз си задържах мислите. Но нещо днеска много ми се говори, пише. Май нямам за какво точно определено да пиша, но е време да изляза от "комата" нещо взе да ми писва.
Вкъщи от доста време има една кутия шоколадови бонбони и аз честно казано не съм от хората, които знаят, че има нещо за ядене и да го оставят за "като имаме гости". И все пак тази кутия издържа доста.. Месец. Но и нейният час настъпи. Вкусните малки бонбони "Милка" под формата на сърчица... ммм Това ме подсети за нещо, което си мисля от няколко дни. Замислих се за нуждите на човек, за желанията. Може би нужди не е правилно. Имаме нужда от въздух, храна и вода, всичко друго са желания. Това, което искаме.
Както си стоите на компа, слушате музика или правите каквото и да е ви се дояжда шоколад. Решавате да се справите с това, което разполагате, защото в момента нямате шоколад. Изяждате ябълка или морков. Да, храна е, за момент забравяте. Казвате си, че просто ви се е ядяло нещо. Но (винаги има НО) усещате пак онова желание за вкусната какаово-млечна маса. Започвате с убеждаването:"Виж сега шоколада е вреден за здравето - холестерола ти ще се вдигне, кръвната захар, пък и трябва фигура да пазиш..". Разбира се знаеш че си прав, но това помага ли ти? Да, точно така.. няма ефект. Онова вътрешно гласче "ИСКАААААМ" продължава да те тормози. Опитваш друго - гледане на филм, та дори стигаш до там да учиш. Опитваш се да заангажираш мислите си с друго. Сещаш се, че под ръка имаш някакви сладки.. хмм добра идея захарта може и да помогне. Помага ти за малко, но... това не е шоколад, а просто захар. Да, хората сигурно се чудят каква ли е разликата. Нима не може да ги замениш? Ти си знаеш, че не можеш. И кое е най-лошото, кое най-много те дразни? Знаеш колко лесно може да го получиш, колко малко усилия са ти нужни за да е в ръцете ти.. Какво те спира? Вървиш срещу себе си, срещу желанията си. Раздвояваш се. Е, нали един живот живея, защо пък да не получа, това което искам. И все пак има толкова много НО-та... Никога не съм издържала дълго.. слаба воля му кажете, ако искате. Колкото и да съм се убеждавала и залъгвала винаги ям шоколад. Не обичам да се измъчвам много, много като си забранявам различни неща. Искам нещо и хоп вземам си го. Може би до някъде е вманиачаване, не съм сигурна. Каквото и да е определено не е приятно. ИСКАМ ИСКАМ ИСКАМ.. тъй де за шоколада говорех :)
(честно казано сега ми се струва супер тъпо, това което написах...но пишеше ми се и при липса на по-добри идеи и това върши работа :D)