What do you mean?

Късно е. Не много, но за моето "аз", което е само със себе си е късно. Точно приключих с първи сезон на " Как се запознах с майка ви". Неочаквано, но факт изгледах цял сезон на някой сериал. И това някак не ми харесва. Не, много е забавно и всичко, но.. нима гледането на чуждите животи трябва да осмисля моя? Всичко и на всякъде е само любов, връзки, раздели, секс и... храна. Е, поне от последното разбирам. Как изведнъж всичко около мен се оказаха влюбени, правеха компромиси за "връзките" си, скъсваха и се събираха заради "силата на любовта"??? Нещо пропускам. Нещо не ми се занимава.
Наскоро гледах "Mr. Nobody". Няма да разказвам филма, но това, което ме обърка, но и прикова вниманието ми беше силната и до болка мъчителна любов на главния герой към неговата .. да речем половинка. Усещането за предопределеност, сигурността, че "това е човекът", жертвоготовността. Връзката между двамата беше представена по доста въздействащ начин. Болката, но и екстаза от съвместното им съществуване. Не беше лигаво, не, по-скоро беше помитащо и разрушително. Някак реалистично със своята нереалистичност. Явно любовта е това. Лично мен всичко това ме изплаши. Искрено. Стоях и си мислех, че това просто не искам да ми се случи. Да станеш роб на чувствата си. Да си толкова зависим от някога, че твоят живот да загуби стойност. Беше си страшничко. Може би разговорите с приятели от мъжкия пол, жертви на любовна мъка, също ми бяха повлияли. Разказите, за това как са готови да променят себе си в името на някакво момиче. "Групата на хората без достойнство". Те търпяха и търпяха, преодоляваха себе си в много отношения и са готови да се подложат на още по-големи, незнайно още какви компромиси и жертви. В името на любовта? Уоу, колко ли далечно ми е това... Страх ме е. Страхът да кажеш дори "обичам те", камо ли да позволиш на някого многократно да си играе на ластик с нервите ти. Страхът да изпиташ нещо, което носи колкото градивна, толкова и рушителна сила. Човек стояш срещу теб, на чаша бира, на труден за него разговор споделящ ти любовта си към момиче, което е най-добрия му приятел, което е любовта на живота му и което му е казало,че е скучен. Болката, но и надеждата, че все пак нещата ще се оправят. Думите "Аз я обичам ужасно много". Любовта била сляпа. А може би си има собствен поглед над нещата? Като невлюбен човек искрено не разбирам. Искрено се плаша. Искрено не ми се занимава със задаване на въпроси и с търсене на отговори. И сега като невлюбен човек ще си легна без дълго чакано лека нощ, без мисъл за някого, без нечие любовно признание. Та, лека нощ :)