Искам...

Искам да напиша нещо за искането... Всеки от нас може да каже най-малко по 10 неща, които иска. Дори и да е несъзнателно ние виждаме нещо и го пожелаваме, пожелаваме да го имаме. Това може да е нещо малко като значка на семейство Симпсън, но може и да бъде 40 инчов телевизор. Може да е материално, но може и да е нещо, което ще "засити" нашата душа като истинско приятелство или любов. Книга или маркова дреха, нов телевизор или любимо същество, сребърна гривна или червена роза.. Както се казва в една притча, човешкото око е ненаситно. Виждаме как тези вещи или действия носят на хората щастие и нима ние не искаме малко от това щастие? Мислим, че новата кола ще промени живота ни, купуваме я и след седмица каране разбираме, че това е просто кола, независимо от цената, марката... Щастието, което ни носят вещите е толкова краткотрайно, колкото живота на откъснато цвете. В миг е живо и носещо радост, а в следващия е повяхнало, сиво и бива захвърлено настрани. И все пак ние ще продължим да искаме. Колко му трябва на човек? Храна, вода, подслон, топли дрехи през зимата... Но дали е така и в нашето съвременно общество. Защо подслона ни да не е мезонет в центъра на града? Защо дрехите да не са дело на прочут дизайнер? А през свободното време, защо да нямаме куп излишни играчки, които да ни задържат вниманието достатъчно дълго, че да забравим проблемите си. Да лесно е да се каже: на мен НЕ ми трябват тези неща и е много правилно, наистина не ни трябват, но нима нямаме очи и не виждаме какво става около нас. Свикнали сме да виждаме нещо и да си казваме: "Е чак пък толкова ли ми трябва", "някой ден може и да си го взема", "аз си имам, това за какво ми е?" ... Това, че не можем да ги имаме нещо не значи, че не го искаме...Според една поговорка: пълно щастие няма. Колкото и каквото и да имаме искаме още.. Винаги може още, винаги може по-добре, винаги нещо ще ни липсва...
Но стига с материалните неща... Какво става, когато искаме нещо, което не се продава в магазина? За което не е нужда да кажем: ще се потрудя малко повече и ще спестявам. Нима не става още по-трудно? Знаем, че ако спестим 500 лв ще имаме нов телевизор, че ще имаме точно онзи телевизор. Но как да разберем колко трябва да се "плати" за един нов приятел, за една пламенна любов. Ако не знаем с каква валута се търгуват чувставата и емоциите, как бихме могли да си я набавим. Какви усилия да положим, за това което искаме. Няма ценички, няма карти за намаление, а може би нямаме и нищо в джоба... 100 грама нежност - 2 и 50... Може да знаем цената на хляба и от къде да си го вземем, но от къде може да получим обич - не.
На скоро бях видяла един плакат, на който с големи черни букви беше изписано: МИТИНГ НА НЕДОВОЛНИТЕ. Зачудих се, колко ли хора биха се присъединили. Всеки от нас би отишъл - недоволен от някого или нещо, вечно искащ...