the end

В живота на всеки човек се случва да среща хора, те да стават част от неговото ежедневие, да преобръщат живота му, но често се случва и той да се разделя с тях. Казват, че всеки край е ново начало. Може би това трябва да служи за успокоение, защото всяка раздяла носи в себе си много тъга и болка. Не, не всяка. Има раздели, които просто трябва да се случат, неща, чийто край е дошъл. Точно аз ги разбирам най-много. Най-често аз съм човекът, който се отдалечава и просто прекратява контактите. Но в тези ситуации съм усещала, че така е било най-редно. Няма смисъл от изкуствени отношения. Но какво става, когато дадени отношения трябва да се прекратят, а ти не усещаш, че това е правилни вариант? Когато краят идва и ти не можеш да направиш нищо по въпроса... Тогава се появява тягосното усещане, което ми тежи от сега.
Мразя думата "никога", а пък словосъчетанието "никога повече" го ненавиждам. Особено, когато когато слагат край на нещо толкова приятно. Но не, никога повече няма да бъде същото. Въпреки, че съдбата ми е показвала, че никога не трябва да казвам никога. Но мога ли да разчитам на това?
Усещането за прекалено много последни неща ме задушава. Сякаш след малко ще се появи надписа THE END. Едно е да изживяваш моментите като за последно, друго е да знаеш, че е напълно възможно да е така.
Може би до сега хората, с които се разделях не бяха важни за мен. С тях или без тях... нима имаше значение. Но когато важните хора си заминат, когато толкова си свикнал и си се сраснал с тях. Да знаеш, че са там някъде, че са добре, че сигурно се справят много добре с живота си. Радваш се за тях, до колкото това е възможно, но винаги ще усещаш липсата за онова, което беше и никога няма да се върне.

.....

Мълчание.
Избухващо мълчание.
Изпепеляваща гробовна тишина.
И нито звук, ни дума - наказание
за премиерната ми суета.

Суетност, да.
За себе си поисках.
Не беше много - само поглед мил,
с две думи нежни. Толкова ми липсват,
за тях луната даже бих свалил.

Пред теб стоях.
И молех за надежда,
за мъничко човешка топлина.
Ала поисках много. Да, така изглежда
по мълчаливата студенина.

Какво по-малко от това да искам?
Какво по-малко от една ръка,
която във ръка да стискам,
за да не чувствам тази самота?

А имах нужда.
Нужда от подкрепа
във този миг, без смисъл за борба
и тази мисъл, явно тъй нелепа,
ръката ми протегна от ръба.

Шоколад

Ех, от кога не съм писала. Честно казано не си позволявах нито да мисля за нещо, камо ли да пиша... Както я има опцията в скайп да задържаш разговора, само че аз си задържах мислите. Но нещо днеска много ми се говори, пише. Май нямам за какво точно определено да пиша, но е време да изляза от "комата" нещо взе да ми писва.
Вкъщи от доста време има една кутия шоколадови бонбони и аз честно казано не съм от хората, които знаят, че има нещо за ядене и да го оставят за "като имаме гости". И все пак тази кутия издържа доста.. Месец. Но и нейният час настъпи. Вкусните малки бонбони "Милка" под формата на сърчица... ммм Това ме подсети за нещо, което си мисля от няколко дни. Замислих се за нуждите на човек, за желанията. Може би нужди не е правилно. Имаме нужда от въздух, храна и вода, всичко друго са желания. Това, което искаме.
Както си стоите на компа, слушате музика или правите каквото и да е ви се дояжда шоколад. Решавате да се справите с това, което разполагате, защото в момента нямате шоколад. Изяждате ябълка или морков. Да, храна е, за момент забравяте. Казвате си, че просто ви се е ядяло нещо. Но (винаги има НО) усещате пак онова желание за вкусната какаово-млечна маса. Започвате с убеждаването:"Виж сега шоколада е вреден за здравето - холестерола ти ще се вдигне, кръвната захар, пък и трябва фигура да пазиш..". Разбира се знаеш че си прав, но това помага ли ти? Да, точно така.. няма ефект. Онова вътрешно гласче "ИСКАААААМ" продължава да те тормози. Опитваш друго - гледане на филм, та дори стигаш до там да учиш. Опитваш се да заангажираш мислите си с друго. Сещаш се, че под ръка имаш някакви сладки.. хмм добра идея захарта може и да помогне. Помага ти за малко, но... това не е шоколад, а просто захар. Да, хората сигурно се чудят каква ли е разликата. Нима не може да ги замениш? Ти си знаеш, че не можеш. И кое е най-лошото, кое най-много те дразни? Знаеш колко лесно може да го получиш, колко малко усилия са ти нужни за да е в ръцете ти.. Какво те спира? Вървиш срещу себе си, срещу желанията си. Раздвояваш се. Е, нали един живот живея, защо пък да не получа, това което искам. И все пак има толкова много НО-та... Никога не съм издържала дълго.. слаба воля му кажете, ако искате. Колкото и да съм се убеждавала и залъгвала винаги ям шоколад. Не обичам да се измъчвам много, много като си забранявам различни неща. Искам нещо и хоп вземам си го. Може би до някъде е вманиачаване, не съм сигурна. Каквото и да е определено не е приятно. ИСКАМ ИСКАМ ИСКАМ.. тъй де за шоколада говорех :)
(честно казано сега ми се струва супер тъпо, това което написах...но пишеше ми се и при липса на по-добри идеи и това върши работа :D)