Милионер в зелено...

00:01, 27 юни 2010 или честит рожден ден, мила моя Тюдор. Сигурно в момента те заливат с пожелания, което е една от най-приятните части от рождените дни и се надявам, че ще имаш времето да прочетеш и моето.
Иска ми се да започна с това колко изключителен човек си и колко много се радвам, че мога да споделям с теб приятните емоции на този ден. Всеки твой рожден ден е бил изключително приятно нещо ^^. Та... много се радвам, че съм част от живота ти и ти от моя. И за всички неща, които научих, чух, видях от теб. За всичките весели моменти (които се надявам за вбъдеще да са все повече), за всичките хихикания и късни разговори до 5 часа. И разбира се за вървенето в дъжда... дъъ.
Искам да ти пожелая всичко.., но не съм банка ДСК. Знам, че сигурно ще пропусна нещо, но да знаеш, че и него ти го привличам ооммм. Първо ще ти пожелая здраве, много здраве. Покрай здравето минава и живота. Представям си най-невероятни живот за тебе, такъв, какъвто го заслужаваш. Нали знаеш колите, парите, жените :D Както си беше пожелала и ти, нека в живота ти се появи човекът с отговорите или не по-добре ти да се превърнеш в този човек. Знам, че получиш ли отговорите с другото ще се справиш, защото... абе защото просто можеш.
Май пожелавам неща за много далечен период.. Та време е за по-скорошните. Ти ми беше казала, че най-хубавия ти ден от годината е рождения ден. Нека всеки ден през тази година, в която ще си на 18+1 да бъде като рожден ден - невероятен, изпълнен с много приятни емоции, хора, които ти носят усмивки и много ясно ранЪ и музикЪ. И какво предстои един МЕГА ГИГА ЯК СТУДЕНТСКИ ЖИВОТ.
" Малкото чернокосо момиче с големи и топли очи с цвят на течен шоколад, което влизало в живота на хората и им давало толкова много, че то дори и не предполагало. Въпреки крехката си външност, която залъгвала околните то носело голямо сърце (и голям стомах, но това било друга история...). Не всеки успявал да види сърцето на момичето, но хора имало всякакви или както казвало момичето "някои хора просто не искат да видят". Времето минавало и момичето порасвало. Много хора идвали в живота му, но много и от тях си отивали. Някои бивали допуснати до сърцето й, а други просто не желаели. Но въпреки това момичето (вече пораснала госпожица) не се отказвало, то запазило чистия си поглед към другите... Годините минавали, минавали и минавали... В далечната 2040 нашето момиче стояло на прозореца на своя апартамент и разсъждавало за живота си. Поглеждайки назад, то видяло живота си такъв, какъвто го е искало - успех, щастие, правилни хора, дЪ човек.. Усмивка изгряла на лицето му и в този момент всичко било както трябва, било нейния "анд дей лив хепъли евър ефтър", но дори още по-хубаво." (по желание краят може и да се променя :D )
Та след това дълго писане и щом си стигнала до тук ще кажа пак: ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ^^ и както се пее в една песен "Целувки от мен усмихнато човече, и не забравяй,
че много те обичам вече :)"
(не може да мине без :D )

alone or lonely

Нощта е много приятна днес - хладна, ясна, луната блести и се чуват щурци. Аз пак си кисна сама. За 2-ра седмица ще съм на "сървайвър моод". За тая една седмица ми се случиха много малки, но важни за мене работи. За другите всичко това би звучало смешно. Успях да сготвя първото си по-сериозно ядене.. даже се получи вкусно. Лека изтерия ме беше хванала, когато не намерих лука.., но в крайна сметка го намерих и даже го сготвих (мухаха пада му се). Замислих се за всички малки, но съществени къщни дейности. Бях свикнала да ставам и чиниите да са измити, яденето да е готово, бойлера да е пуснат, всички вкъщи да е чисто. Не се бях замисляла, че зад всичко това стои труда на майка ми и ранното й ставане сутрин. Обърквам се.. не ми е неприятно да ги правя, но ми е странно.. дори трудно. Искам да имам свободата наречена самостоятелност. Но се оказа, че покрай нея имало доста други неща.
Хорхе Букай пише в една от своите книги, че има разлика между това да си сам и да се чувстваш самотен. Прав е. Май сега съм малко и от двете. Не е като да съм напълно сама. Тея дни ми се случиха доста неща, бях с доста хора, а и баща ми е тука почти всеки ден. Нещо, което открих докато миех чинии е, че забравям да се храня като съм сама. Да, за хората това може би е нормално.. но за мен.. Това е храна втф -.- А дори и не съм гладна, а и не ми пука.. Ако някой ми беше казал, че ще забравя да ям.. щях да се изсмея. Искрено. Не искам да мрънкам. Няма защо да мрънкам. Има си основателна причина. Днеска ме питаха 2 пъти как съм... Какво да кажа? "Добре съм бе.. Какво да ми има пхах" Не мога да тревожа допълнително хората и със себе си. А не ми е много добре. Дори не знам дали въобще се.. чувствам. Има ме, тука съм .. някъде тука. "Грижи се за себе си, пази се, заключвай се и те обичам много" Да, благодаря. Разговор в 1 изречение. :) Но не, не съм аз важната в момента. Не мога да я карам да мисли и за мен, като не й остава време да помисли дори за себе си.
"- Сам или самотен - си мърмореше часовникът, докато приковаваше в своя плен нищо неподозиращите хорица." (лично творчество.. благодаря, благодаря) Стоя си и чувам само щурците. Приятен фон са. Сега сме само аз и хлебарките, които шетат когато заспя. Говори ми се с някого или пък ми се мълчи. Искам да изляза навън или е по-добре да съм си тука вътре. Не се харесвам. Или по-скоро аз дори не СЪМ.. Не знам дори защо започнах да пиша.. Тъпо.. "Гледали хората тъпо и глухо сивите, влажни стени." Вапцаров е велик. Или пък Яворов "Отгоре еднакво далеч е небето, загадка бездънна пред слабия взор. Пустиня без ехо и зима всевечна, и нощ без начало - и нощ безконечна..." Това ми стана един от любимите цитати още с първия прочит х)А мога да спамя дългоооо.., но няма. Започнато с дълбок умисъл, завършено без какъвто и да е смисъл. ДИ ЕНД