Hell

Твоят Ад. Онзи, от който не можеш да се измъкнеш, онзи, чиито порти са широко отворени. Единственият, персоналният, ужасяващият. Пържиш се в огъня, който сам си запалил и подклаждаш. И малките дяволи, родени от собственото ти болно съзнание, режат парчета от мъртвата ти плът . И този Ад носи твоето собствено име, носи твоя лик. Подиграва ти се със собствената ти мазна усмивка. Няма да си тръгнеш – нямаш нищо друго. Имаш само себе си и ада в душата си.

Ноу плейс

Няма място. Всичко е толкова празно. Празнината е заела всичко.

Няма място. В, под, над, до, върху, срещу.

Няма място. А кой ли го и търси?

Няма място. В пространството и времето. В мислите и мечтите. В съня и реалността.

Няма място. От глупостите пазени с години.

Няма място. Егото ти е навсякъде.

Няма място. Прахът на забравата е покрил всичко.

Няма място. Купчина вещи в ъгъла.

И в този ъгъл ще се облегна уморено и ще чакам да се намери място. Сама не мога да си го изровя и да пасна в него. И до купа с книги, дрехи, моливчета, острилки, непищещи химикали, стари листи ще застана и аз. Ще чакам деня на страшния съд, в който ще се реши и моята съдба - ще остана ли или ще се захвърля.

23.06.11

Далеч от вечността

Никога нищо няма да е като преди. Всеки следващ миг ни отдалечава. Отблъсква ни.
Използвам хората като носни кърпички. Употребявам, сгъвам ги няколко пъти и си ги прибирам в джоба - за всеки случай. В тях попивам капки невинност, грях, самота, надежда или просто пиянското си отчаяние. И забравям. Няма и какво да помня.
Свиква се. С тръпчивия вкус на алкохола, с дима от цигарите, с хората еднодневки. Свиква се с липсата на смисъл и дълбочина. Свиква се с отвращението и погнусата при всеки поглед в огледалото.
И търся нишката, която ми се изплъзна.
Ще я намеря.
Трябва да я намеря.

It's been a while
Since I could hold my head up high
and it's been a while
Since I first saw you
It's been a while
since i could stand on my own two feet again
and it's been a while
since i could call you