***

***
So give me something to believe
Cause I am living just to breathe
And I need something more
To keep on breathing for
So give me something to believe
***

заглавие

Исками се да легна и да спя, ама дъъъълго и като се събудя всичко да си е на мястото, да нямам тъпи натрапчиви мисли и да няма неща, които да ме дразнят. Искам да си остана сама, да легна на средата на стаята на кълбо и да не мръдна. Баси простотията, баси тъпия ми живот, баси тъпите хора. Ама не то никой не ми е виновен, сама си правя всичко. На моменти много ми се иска да си живея някъде сама с въображаемите си приятели. Те ще ме разбират и ще правят каквото искам. Сууупер ще е яко. Колко по-апатично трябва да ми стане, че съвсем да не ми пука за хората. Ама за никой. Трябва съвсем да се изключа, но тъпия шалтер го няма. Много лесно е да се вкараш във филма за хубави работи, но когато трябва да си втълпиш, че не ти пука за някого, че е тъп балък защо по дяволите НЕ СТАВА. И защо тъпите хора не ми отговориха на смс-ите. Да, да ясно всеки има право да си реагира както иска.. Дам ама на мене ми стана тъпо. Не и най-лошото е, че не е заради шибаните 13 стотинки. Мамка му... Искам да не съм си вкъщи сега и да не забивам и да не си изливам злобата. Всъщност не знам какво искам, не искам и да знам какво искам, защото не трябва да го искам. Мамка му, мамка му, мамка му. Колко ли пъти ще мога да изпсувам на един ред? Писна ми. Дали мога да скъсам със себе си? Да си кажа чао и айдее майната ти тъпо, забило, смотано Аз. Много ти здраве. Не знам кого да нареждам себе си или другите. Все ми е едно всъщност... просто ще си нареждам. Ще хейтвам якооо. Искам някой да ми се обади по телефона ии да ми говори. Знам ли.. Искам да се разходя. Искам някой човек, ама искрен човек да дойде и да ме прегърне и да ми каже "Майната им на другите имаш си мене". И какво ще направя аз още повече ще си обърна гърба към другите. Еми да и те ще кажат "ами майната ти и на тебе". Нормално. Ужасно много ми се мрънка :Х. Ей така да си пиша глупости. Баси тъпия, безсмислен ден. Чак ми се иска да почна даскало. Да там поне се виждам с хора, общувам с тях и те с мен (по задължени или не, ама общуват). И какво няма угодия. Сама ли искам да си кисна или да общувам с хора. Оф това е най-безсмисленото нещо,което съм писала. Ии си пуснах Слави "Нека само за последно да помоля откровено само миг да спрееш МОЕ ЩАСТИЕЕЕ" Ха няма дори кого да помоля да спре. Трябваше да си пусна филм и да гледам как хората живеят. Ами да може и да науча нещо. Ще си легна да спя и утре ще стана да уча. И какво като никой не се сеща за мене дори по празници. пфф "Вече няма път, а само следи" (мюзик) Абе днеска четох в космополитън някакви съвети - след раздяла имало много мъже навън (то, че има, има ии.. какво от това), жената трябвало да изисква дъра бъра... и какво да си остана с изискването. А сетих се още нещо, което искам да си говоря с някого цяла вечер, докато не изгрее слънцето. Ама наистина да имам какво да си говоря, не просто ей така за да има. Искам да гледам луната и звездите. Забелязала съм, че когато не искам нещо да се случи най-вероятно то ще стане, нооо когато искам нещо (нали не говорим да завалят бонбони или да се оженя за вампир) да речем някой да комуникира с мене илиии да има НЯКОЙ ест няма да стане. ЗАЩОТО ТАКАА. И ще си стоя самичка и ще си пиша блог ииии ще стоя във фейсбук иии ще слушам радио. Ама аз съм супер забавен човек защо ли никой не го забелязва хмм. Май скоро ще спра да пиша, чее.. много стана. Тъй де много простотия стана. Ама мисля, че и още мога да пиша. Слушам Stop and Stare :
Stop and stare
I think I'm moving but I go nowhere
...
You start to wonder why you're 'here' not there
Мхммм хиър не ми харесва в момента. Знам, знам нищо не е толкова черно, колкото го виждаме. Ясно. Утре това ще ми се струва супер тъпо, но трябваше да пиша някъде.. Айде ще лягам, утре всичко ще е (SUN) нали?

2009

Днес свалих календара за 2009 от вратата си. Поглеждайки го, видях всички онези приятни и не толкова приятни моменти, случили се през годината. Няма как дойде момента, в който и аз да си направя равносметка за случилото се и за онова, на което ееййй толкова малко му оставаше да се случи хаха. Честно казано искаше ми се тази равносметка да я направя с някого, а не тук, но явно ще се пише х).
Е мина цяла година, 12 месеца, 48 седмици, 365 дни.. и все пак всичкото това време буквално отлетя. Пред очите ми е миналогодишното посрещане на Нова година и онзи хубав тост "За приятелите", банана, автомонтьора, Хосе.. Помня колко слънчев беше първия ден от новата година. Тя започна добре и така и завърши.
Помня ходенето в НТС, приготвянето за панаира. Ах, панаира. Това е нещо, което се помни. Красивият Пловдив, учтивите хора, многото фирми на панаира и разбира се наградата ни. Беше толкова невероятно, че спечелихме и за малко да не разберем. Всичките усилия, които положихме в този момент добиха смисъл. Аз до скоро грамота не бях получавала, а сега.. 2-ро място.
Няма да лъжа, че може би най-хубавата част от годината беше лятото. Много неща ми се случиха за първи път. Може би не беше така, както си го представях, но не съжалявам за нищо. Да, имаше много моменти на ядове и недоволство, но когато го погледна сега виждам само хубавото. Ех, мога да пиша мнооооого на тая тема, но.. всъщност не знам защо няма да пиша. Май ми се струва, че съм писала нещо подобно хаха. Ще започна да се повтарям. Мислех, че тея неща ще станат, когато съм на 17.. е така и се получи. Сещам се за едно пожелание за рождения ми ден от миналата година в общи линии беше, че 17 били най-лудите години. :)
Е започна учебната година.. последния първи учебен ден. Имахме тоооолкова много свободни и разбира се имаше много ходене в морската хаха. Ходихме на екскурзия до Търново. Прекарахме в Царевец 3 часа, определено е нещо, което си струва да се види. Ходих за първи път на дискотека и... хм не беше лошо хаха. Получих за подарък малка китарка, която и в момента нося. О да, още едно първо нещо.. кой какво ще пуши не го броиме (мюзик)
И октомври има 3 седмици, в които дни са задраскани. Дни, които ако можех щях и да скъсам, но няма как. И тук ми идват всички онея поговорки - "Не може да има щастие без мъка", "Всяко зло за добро"... Майната им на поговорките.
Иии рожденият ми ден.. Получих невероятни подаръци, много емоции.. Мога да кажа, че беше идеално. Да знаеш, че има хора, които биха направили всичко възможно за да се зарадваш и нещо да бъде специално за теб. Но и без гитар хироу, медалиона и букета, самото им присъствие би било подарък. Едва ли ще мога да го напиша, така че да не звучи лигаво и префърцунено. (и все пак ще напиша, че ми стана много мило х)).
Съвсем скоро излизах и с братовчедите. Не бях излизала така с тях. Беше една много приятно вечер и сигурно в близкото бъдеще няма да се повтори. Още от сега разбирам, че липсата им ще я усетя :/. Е, ще се видим... след 1,2,3 години.. супер.
Изпратихме старата година с всичко лошо и хубаво, което се беше случило. Вървенето в дъжда, рождените ни дни, чайовете в Амазонията, среднощното къпане.. Останах с чувството за удовлетвореност. Надявам се и 2010 да е успешна, пълна с много забавление, абе най-вече да е УСПЕШНА (т.е. да вляза, където искам (след като реша къде е това)) и да се отдадем на едни луди, бурни студенски години х)