Сън

Сънувах те. Ти беше болен зъб в устата ми и бавно разяждаше почернелия ми и без друго венец. А с него и сърцето ми. Устата ми се пълнеше с кръв, наситена, по-скоро черна и плътна. Не можех да говоря, не можех да преглътна. Нямаше да те изтръгна от себе си, не можех да си позволя да загубя нещо от себе си. Вкопчвам се във теб, както зъб за челюстта. Пуснах корените си не,не в теб, а в идеята за теб. И май само това ми останаха - идеи. Болни и изгнили, плувнали в кръв.