Дайте ми

Дайте ми облаците. Дайте ми полянка под тях. Дайте ми небе. Дайте ми поточе. Дайте ми спокойствие.
А аз ще ви дам щастие. Истинско.
Това искам.

Нямаш

Сърцето ти се дави в черната тиня на делника.
Мъчи се да изплува от него и да си поема дъх.
Скоро тъмнината ще го покрие и ще е по-добре така.
Няма друго какво да му дадеш.

3

За да има
за да няма
за да сме.
Да сме далеч
да сме първите
да сме единствените
да е късно
да е невъзможно
да ни тежи
да няма смисъл
да е смисълът
да е всичко
да е нищо
да е това, което е...
...за да ни има.

shity heart

Не знам какво става в сърцето ми. Не знам какво става в мислите ми. Не. Знам. Какво. Става. Не знам как да се държа. Не знам. Накъде сега?
Лятото си отива и ми е мъчно. Не за него, а за липсите. За гадните липси и за незнанието ми какво да правя с всичко, което остава в мен. И с мен, която остава. Писнало ми е. Някой се е изачкал в сърцето ми и трябва да почистя. Или да го оставя така. Сигурно ще го оставя така.

Нека всички си тръгнат, нека заминат и си живеят живота, нека са щастливи, нека са добре и нека нищо не им липсва. Но нека не оставят следа от себе си в мен. Защото сега не мога да съм повърхностна. Сега боли. Сега е тягостно. Сега е драма. Сега е тъга. Сега е край. Сега е сбогом.

И наивно, със сълзи на очите, на автогари, жп гари, спирки ще бягам след автобуси, влакове, маршрутки и ще викам с пълно гърло, ще моля. Не си отивайте, останете, не ме оставяйте. И може би някой там ще каже, ще обещае да се върне, ще каже, че всичко ще е като преди, че всичко е за малко.


Реалността е друга. Само ти се въртиш около своята вселена. Около своята болка. За хората тя е смешна и необоснована. Ще прикриеш с изискан френски парфюм ачканото в сърцето си. Ще му нарисуваш сърчица и звездички. И ще се усмихнеш. Ще се направиш, че нищо не достига до теб и света ти. Защото и ти не знаеш, кога всъщност нещо стигна до там? Не знаеш какво е и как ще излезе, ако покажеш най-голото и уязвимото си. НЕ ЗНАМ.

И ти лято - тръгни си. Знам, че ще дойдеш и догодина, но няма да си същото. Ще си друго, различно. Може би хубаво, може би не. Но аз ще те чакам и ще ми липсваш. Ще се правя, че не си ми необходимо и мога да си продължа бързо и безпроблемно. Ще те игнорирам и ще се сещам за теб рядко, за да не ме разсейваш от сегашния момент. Ще се отнасям зле с теб, защото не знам какво друго да правя. Защото просто нищо не знам.

Стига с глупави метафори.
Всъщност исках да кажа нещо просто, единственото което разбирам:
липсвате
ми.
чао

Боклук

Преглъщане на бодливи, кървави буци от истини. Продиращи гърлото, после хранопровода и накрая стомаха. И после си излизат по естествения начин - лъжливо украсени и пропити с аромата на мъртвите надежди. А този мирис не се заличава толкова лесно. Оставя диря след себе си. Понякога някой успява да я долови, но кой тръгва след вонята? Кой иска да се рови в чуждия боклук? Всеки обича своя собствен. Въргаля се в него. Поглъща го отново. Изхвърля още по-голям боклук. Понякога имаме само него. И го прокарваме през себе си отново и отново, и отново.
Оставих малко от своя боклук. Да си тъна в него след време. В цинизъм и вулгарност. В черно-бяла картина. В размазан негатив. Без поезия. Без драма. Без.

Hell

Твоят Ад. Онзи, от който не можеш да се измъкнеш, онзи, чиито порти са широко отворени. Единственият, персоналният, ужасяващият. Пържиш се в огъня, който сам си запалил и подклаждаш. И малките дяволи, родени от собственото ти болно съзнание, режат парчета от мъртвата ти плът . И този Ад носи твоето собствено име, носи твоя лик. Подиграва ти се със собствената ти мазна усмивка. Няма да си тръгнеш – нямаш нищо друго. Имаш само себе си и ада в душата си.

Ноу плейс

Няма място. Всичко е толкова празно. Празнината е заела всичко.

Няма място. В, под, над, до, върху, срещу.

Няма място. А кой ли го и търси?

Няма място. В пространството и времето. В мислите и мечтите. В съня и реалността.

Няма място. От глупостите пазени с години.

Няма място. Егото ти е навсякъде.

Няма място. Прахът на забравата е покрил всичко.

Няма място. Купчина вещи в ъгъла.

И в този ъгъл ще се облегна уморено и ще чакам да се намери място. Сама не мога да си го изровя и да пасна в него. И до купа с книги, дрехи, моливчета, острилки, непищещи химикали, стари листи ще застана и аз. Ще чакам деня на страшния съд, в който ще се реши и моята съдба - ще остана ли или ще се захвърля.

23.06.11