I can't remember...

Изплушав от мрака на най-съкровените си страхове и продължаваш по инерция на ръба между реалността и илюзията. Скоро двете понятия съвсем се сливат и губиш представа за това дали вижданото е истина или плод на болното ти, потиснато съзнание. Спиш и търсиш отговори, жадуваш за почивка. Будиш се, а сънят продължава. Всичко се размива в наплесканата картина на делника. И тогава успяваш да ги разграничиш - само в страната на сънищата всички ковчези, умиращи хора, блъскащи се коли и тъмнина успяват да те хвърлят в истеричен ужас. Отвориш ли очи няма място за грешки и болка, има само напред и нагоре, усмивки и забавление, успехи. Денем преглъщащ себе си за да може нощем да изстрадаш и най-лекото обождане с игла.
" .. човек познава доброто, въпреки че волята му не се подчинява, и той прави това, което не би искал да върши. Тази раздвоеност на човека Августин нарича болезнена душа, неподчиняваща се сама на себе си."