Лъснатият, вечно облечен в костюми, ерген, работещ в просперираща компания (образ идеално пасващ на Джордж Клуни). Живот като от заглавната страница на списание Форбс. Пътуващ нон-стоп, живеещ в хотели, живот на малки сапунчета, малки Джони Уокър-чета, на малки пакетета с фъстъци, на малките еднократни отношения. За съжаление много от зрителите биха видели в образа му просперищия гражданин на света, човека с амбициите и успехите, с подредения му идеален живот. Това не ме впечатли, грабна ме човешката история зад костюмите, кредитните карти, скъпите бизнес класи на самолетите, баровете на хотелите. Момента, в който се появи любовта замаскирана първоначално зад образа на емоция за еднократна употреба.
Онова, което най-силно желаем често е потиснато под купчини ненужни цели и убеждения. Незадоволена дадена потребност е захвърлена в ъгъла покрита с тонове "по-важни" стремежи(като например събирането на 10 милиона мили). Но не ни стига това, че сме го направили, нужно ни е да го изкажем на глас - да убедим себе си, докато убеждаваме другите. И всичко рухва, когато лъча светлина намери път изпод всички "важни" цели. Изградената ни защита се пропуква и си позволяваме да искаме със сърцето си. И за малко, някъде там открадното, сме щастливи. И всичко продължава до момента, в който стоим пред нечия врата и тя се отваря за да ни покаже истината. А тя ще ни прошепни спокойно, че сме били за междудругото, за отмора. Зад всяко потиснато желание си има причина. А тя най-често е сурова и изключително елементарна - на някои хора просто не им е предначертано. Те винаги ще бъдат ярката светлина в нощното небе, поредния презокеански полет. И докато другите вечерят със семействата си, те ще носят своите празни раници в небето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар