А ми се живее. Иска ми се да изгоря в пламъка на действието. Да се разпалвам и да разгарям всичко около мен. Да живея.
Но докато мислим колко маловажни и незначителни сме за света, забравяме колко важни сме за себе си, за нашата микро вселена и нейните измерения. И загубени в мисли губим способността си да живеем.
P.S. Много искам да ми се случи нещо хубаво скоро.
Удивително как всяка една дума бих могла да напиша за самата себе си.. Разбирам. Едва ли е имало случай, в който да съм го казвала с по-пълно съзнание, с по-голямо разбиране..
ОтговорИзтриване