Жълта лодка

Онова „утре“, от което толкова се страхуваше и бягаше вече е „днес“ и след няколко потрепвания на стрелките на часовника ще стане и „вчера“. А ти си още тук и не си помръднал. Измисли дълги и достоверни истории, затова колко си се развил и колко всичко около теб се е променило. Как си по-добър, по-красив, по-умен, по-социален, по-по-по.. И в милисекундите, в който се прокрадваше с тихи стъпки неувереността, ти се блъскаше в тези истории като умопобъркан корабокрушенец, прекарал разтегливи дълги седмици в открито море, в онези така ярки жълти спасителни лодки. Трескаво и с пот на челото се хвърляше в ниските й стени, за които сам знаеше, че ни помагат особено. И там зад тях беше студената и бурна реалност. Може би щеше да е хубаво да се потопиш в хладките й води и да заплуваш. Да си свободен. Но те беше страх. Беше превърнал малката спасителна лодка в свой дом. Ами ако потънеше? Ако беше забравил как се плува? Ако там те чакаха опасни създания, която да те унищожат в момент на слабост? А дали.. А дали там нямаше други като теб? Дали нямаше някой, който плува срещу течението и е също толкова уплашен? Може би щеше да срещнеш други като теб, а дори може би щяхте да заплувате заедно и да се подкрепяте. Нямаше да си сам.

Но теб те беше страх и реши, че е по-лесно да се вкопчиш в проклетата жълта спасителна лодка. Далеч от реалността.